Съвети за мъжаВсичко полезно за мъжа и света около него

Говорейки за младите хора, споделихме и някои болез­нени неща. Но казахме как можем и трябва да бъдем оптимисти и с надежда да подготвяме своите тийнейджъри за тяхното бъдеще. Да, много от нашите млади хора имат сериозни проблеми – някои от тях особено тежки. Но много млади хора се справят чудесно и са истинско насърчение за мен. Много пъти сме канели в къщи студенти от нашата църква. Общуването с тези при­ветливи, любезни, зрели, жизнени и сърдечни млади хора винаги ме е ободрявало. Това затвърждава мнението ми, че усилията ни си заслужават.

Един от приоритетите ни като родители беше да научим децата си как да разпознават онези качества, които бъдещият им партньор трябва да притежава. Не е лесно

за един тийнейджър да открие у връстника си онези черти, които гарантират способността му да бъде добър парт­ньор или родител. Срещите между младите в голяма степен протичат в превзета атмосфера, в която юношата рядко може да опознае човека отсреща и се задоволява просто да чувства колко „добре” му е с него. Разбира се, ако връзката е основана само на такива повърхностни емоции, тя може да се окаже пагубна. Редовно се срещам с млади хора, които са направили фатална грешка. Осланяйки се на своите чувства, те решават да сключат брак, без да вземат предвид други, далеч по-важни фактори.

Едно от първите неща, на които ние с Пат научихме Кери в това отношение, бе да наблюдава характера на момчето, както и да мисли върху чувствата, които той произвежда у нея. Обяснихме й, че най-добрият индикатор за неговото отношение към бъдещата му съпруга е начи­нът, по който той сега се отнася към хората, които са му неприятни – по-възрастните, отблъскващите или без­помощните. Казахме й също да наблюдава отношението му към хората, които го обслужват, каквито са сервитьор­ките и келнерите.

Третото нещо, върху което трябва да мисли (и това й бе най-интересно), бе как партньорът й се отнася към децата, особено по-малките. По някакво съвпадение Кери вече имаше двама по-малки братя, които представляваха съвършеният лакмус. Преди да научи този трик Кери обикновено предпочиташе братята й да са навън, когато приятелят й идваше да я вземе. След нашия разговор тя молеше Дейвид и Дейл да отварят вратата и да разговарят с приятеля й, докато тя „се приготви”. Интересно бе да гледаме как Кери тайно наблюдава отношението на младе­жа към братята й. Нашата беседа наистина й помогна да придобие безценно прозрение за момчетата, с които излизаше.

Кери определено приложи ценните съвети, научени от Пат и мен. Тя се омъжи преди няколко години. Съпругът й Крис е един от най-прекрасните млади хора, които жена ми и аз познаваме. Истински благодарим на Господ за него.

Между другото, той u Кери ни подариха една прекрасна внучка, Ками.

Друга характеристика на човека, който ще бъде добър партньор или родител, е способността му да разсъждава, Това е съществена част на семейните взаимоотношения За да сте разбран, трябва да умеете да разсъждавате. Такъв човек обикновено притежава способността да се съгласява и дори да отстъпва в семейни конфликти. С други думи, той може да държи на своето мнение в спора, но е склонен да приеме грешката си или да направи компромис, заради взаимното съгласие със съпруга(та) или детето. От друга страна, ако човек не може да разсъждава, почти всичките му действия ще бъдат неразумни. Той не може да се аргументира в даден конфликт и вероятно упорито ще настоява на своето.

Ако сте наблюдателни, тези черти могат да бъдат разпознати много бързо, особено в ситуация, която прово­кира към гняв. Човек, който никога не се разгневява, е подозрителен. Той може да е пасивно-агресивен или пък може да не е в състояние истински да се привърже към някого. Трудно се живее с хора с такъв характер. Трябва обаче да признаем, че съществуват много всеотдайни хора, които обаче са толкова въздържани, че рядко можеш да ги провокираш да избухнат. Завиждам им. Те са рядкост.

Друг индикатор, който също е безкрайно важен, но трудно се разпознава, е способността на човека да се справя с раздвоението. Става въпрос за колебливите или противо­речиви чувства, които той изпитва към една и съща личност, Това раздвоение трудно се разпознава, но мисля, че най-добрият начин за това е да наблюдаваме отношението на този човек към различните типове хора. Например, помислете за някой, който има твърди и безкомпромисни схващания за всичко. При него няма място за никакво колебание или компромис. Той смята,че хората са или добри, или лоши, или имат право, или грешат. Такъв човек не може да види, че у всекиго има и добро, и лошо, и приятни, и неприятни страни. Всички ние имаме противоречиви чувства. Правилното и съзнателно овладяване на тези чувства е индикатор за зрялост.

Друг добър начин да определим какъв партньор или родител ще бъде дадена личност, е да наблюдаваме как той се отнася към своите родители, братя, сестри, баби, дядовци, роднини и приятели. Това е чудесен индикатор за бъдещото му отношение към неговите деца и към парт­ньора му.

Ако младият човек допусне чувствата да надделеят при избора му на партньор, в повечето случаи той ще се излъже в истинския характер на бъдещата си половинка. Не е лесно да откриеш и определиш природата на даден човек. Характерът представлява както начинът му на мислене в отношенията с другите, така и неговият модел на поведение.

Естествено повечето хора се опитват да „се пред­ставят в добра светлина”, за да направят впечатление, особено по време на ухажването. В крайна сметка обаче, истинският им характер ще изплува във всичките си добри и лоши аспекти. Изключително важно е той или тя да познава всички качества на бъдещия си партньор. За съ­жаление, истинският характер се проявява след време -особено отрицателните черти. Една от най-важните истини, които съм се постарал да предам и на децата си, е, че за да разбереш истинския характер на даден човек, трябва да го познаваш добре поне от две години. Това е една от главните причини за високия ръст на разводите. Повечето хора избързват да се женят главно на базата на чувствата си, без да са опознали характера на своя парт­ньор.

Макар че са почти зрели, емоционалните нужди на нашите тийнейджъри са се променили твърде малко след детството. Дори и на този етап юношите чувстват нужда да знаят, че искрено ги обичаме, че сме наблизо и бихме могли да им помогнем, както можем. Докато чув­стват, че истински сме загрижени за тях, можем да продължим да упражняваме конструктивно влияние върху тях, помагайки им да станат независими.

По този въпрос много от родителите се натъкват на един проблем и това е старият неприятел – гневът. Някои майки и бащи, които са успявали да сдържат раздраз­нението си, докато децата им са били по-малки, срещат истинско затруднение в този критичен момент. Трябва да помним, че окончателното отделяне е трудно за наши­те тийнейджъри. Това е един дълготраен процес, при който ние трябва да бъдем на разположение, за да предложим своята подкрепа и помощ. Виждали ли сте някога птица-майка да изхвърля от гнездото своето малко, когато времето за това настъпи? Неотдавна наблюдавах няколко гнезда на лястовици, където майките вършеха тази трудна задача. Някои от малките летяха без проблеми. Други срещаха затруднения и майката и бащата кръжаха наоколо, за да им помогнат, когато е нужно. Тогава се случи непопра­вимото: едно малко птиче неистово се опитваше да лети, но вместо това стремглаво падаше надолу. Болезненото тупване извести трагедията – то не беше готово за това самостоятелно летене, а родителите не бяха наблизо, за да му помогнат в последната фаза.

Дори и след като напуснат дома, нашите младежи все още се нуждаят от нас. Те трябва да знаят, че сме там, на тяхно разположение, готови да им помогнем, когато е нужно. В 9 гл. споменах, че с жена ми Пат посетихме Кери и приятелите й през първата им година в колежа. Всички тези прекрасни млади хора бяха щастливи от това, че са в колеж и имат нови приятели. Но всички се оплакваха от едно и също – рядко общуваха със своите родители. Теле­фонните обаждания, писмата и посещенията не бяха доста­тъчни.

Когато споделихме това с Кери, тя призна, че се чувства по същия начин. Това ме изненада. Но след като помислих повече и си припомних моите първи дни извън дома, започнах да разбирам. Отвикването от взаимоотно­шенията родител-дете е бавно и често болезнено. След тази среща Пат и аз започнахме да се обаждаме на Кери всяка неделя вечер, за да й покажем, че мислим и се молим за нея и сме готови да й помогнем, когато можем.

Друго нещо, което е характерно при отделянето на младите хора, е желанието им всичко да си остане по старому – така както са го оставили. Това помага на младите да се чувстват сигурни. Добре е да запазите възможно повече неща така, както са били – особено стаите и личните им вещи. Младежът ще се чувства ужасно наранен, ако приспособите стаята му за по-малкия му брат или сестра. И не бързайте да продавате къщата си, за да се преместите в някой по-малък квартал. Чувал съм много тийнейджъри да казват: „Много се надявам родителите ми никога да не продадат къщата ни. Искам винаги да мога да се върна у дома.”

Но най-важната котва, която младежът оставя след себе си, е брачната връзка на своите родители. Едно от пай-гибелните неща, което може да се случи на тийнейджъ­ра скоро след напускането на дома, е тяхното разделяне или развод. Тогава като че ли основите на целия свят се сгромолясват. Удивително е обаче колко много родители остават заедно „за доброто на децата”, но веднага след като тези деца напуснат дома, се развеждат.

Това е изключително неразумно. То не само съсипва тийнейджъра, но и представлява тежък удар в момент, когато той най-много се нуждае от подкрепа – когато отчаяно се опитва да се приспособи към новия живот, новите приятели и т.н. в повечето случаи младите хора получават силно чувство за вина. Колкото и странно да прозвучи, младежът се чувства някак си отговорен за лошия брак или развода на родителите си. Ако разводът с неизбежен, далеч по-добре е това да стане много преди младежът да напусне дома. Така той ще успее да преодолее нормалното усещане за загуба и тъга с помощта на родите ли, приятели и църковни служители преди да е поел тежка та задача да се отдели от семейството си за първи път,

Познавам един младеж на име Джон, който, отивайки в колежа вярваше, че родителите му имат щастлив брак, След три месеца обаче те се разведоха. Не след дълго майката се омъжи повторно и продаде семейната къща. Джон рядко се прибираше у дома, защото това го потис­каше. Основата на неговата сигурност бе разрушена. Можете да си представите как това се е отразило на чувството му за домашен уют.

Напускайки дома, децата остават свързани с всички предишни източници на стабилност, сигурност и мъдрост. Такъв източник например е църквата. Важно е не само редовно да посещаваме църквата заедно с нашите деца и тийнейджъри, но и да правим всичко възможно църковните дейности да бъдат приятни за тях. Една добра младежка група е особено ценна за юношеските години. И когато вашите деца постъпват в колеж или започват работа, трябва отново да ги насърчите да се включват активно в църковните и християнските дейности.

Днес една от най-важните дилеми за нас, родителите, е как да подготвим нашите млади да се справят с реалния свят, който затъва в алкохол, наркотици, сексуална разюз­даност, западащи духовни ценности и всеобщо отношение на себичност или егоизъм. Тази тема се коментира трудно, дори и когато пишеш по нея, защото е твърде противоре­чива. Смятам, че е ужасна грешка децата или тийнейджъри­те да бъдат напълно изолирани от реалния свят. Въпреки това много родители го правят. Разбира се, че накрая ще трябва да пуснем синовете и дъщерите си навън. И ако младите хора не са научили да се справят с това напре­жение, докато са били у дома, как ще устоят, когато станат самостоятелни?

Докато тийнейджърът е у дома, под сигурен покрив, той се нуждае от „тренировка на сухо” за проблемите на истинския живот. Разбира се, не ви препоръчвам да го насърчавате сам да „опита” от всичко. Имам предвид да подготвите вашия тийнейджър да се справя с реалния живот, като му отпускате свободи, съобразени с доверие, последиците от поведението му и сериозността на ситуа­цията. Тези привилегии трябва да бъдат увеличавани по такъв начин, че да му помогнете да реагира на различните изпитания, пред които ще се изправя. Той трябва да бъде добре обучен да овладява повечето житейски ситуации. Разбира се, това не означава, че трябва да участва в нездравословни дейности. Той трябва обаче да се научи да постъпва зряло и да се пази чист и незасегнат от вредните влияния на днешното общество. За да постигнете подобна зрялост у вашия тийнейджър е нужно самите вие да се заредите с време, подготовка, обучение, увереност и самообладание.

Една от най-сериозните грешки, която можете д допуснете, е да решите, че училището, църквата или други организации могат да поемат тази част от възпитанието на вашето дете. Родителят има най-голямо влияние върху своя тийнейджър, особено по отношение на ценностите и начина на живот. Училището и Църквата могат да помог­нат, но без главното участие на родителя тийнейджърът не може да се справи. Да изпратите един тийнейджър в колеж без нужната житейска подготовка означава изцяло да изоставите родителските си задължения. Познавам много юноши с добро поведение вкъщи, които веднага след напускането на дома, лишени от родителския надзор, просто подивяват. Те нямат нужния самоконтрол, за да се справят с дадената им независимост и свобода.

За да предотвратите такава катастрофа, работете с вашия тийнейджър, докато става независим. Целта ви е той да осъзнае, че сте на негова страна и също желаете неговата независимост и свобода. Правейки това, трябва внимателно да балансирате доверието и последствията. През последните месеци преди напускането на дома посте­пенно трябва да приравните правата на вашия тийнейджър е онези, които ще има извън къщи – било то в колежа или в някое самостоятелно жилище. Трябва да научите вашия тийнейджър да се оправя, като проявява самоконтрол и отговорност в моментите, когато няма да бъде над­зираван.

Подобно обучение е трудно за родителите. След като в продължение на години грижливо сме възпитавали и пазили децата си, иде момент, когато трябва да ги пуснем навън. Това тежко преживяване може да стане много по-безболез­нено и в същото време съзидателно вкъщи, като внима­телно и последователно осъществявате тази цел заедно с вашия тийнейджър. Това означава постепенно да от­страняваме възможно повече правила, така че нашите тийнейджъри да разполагат с няколко месеца или седмици, за да опитат независимостта и да разберат дали са готови да напуснат дома. Тук трябва да бъдем внимателни. Ако добре сме ги научили, те ще се справят добре.

Разбира се, има и конфликтни моменти, които често възникват и могат да се отразят на останалите членове на семейството. Например късното прибиране у дома. Или проявяването на несъобразителност, когато домашните не са уведомени за отсъствието на младежа, особено в часовете за хранене. Или когато е пропуснал да свърши възложената му поръчка или задача. Или като не се появи където и когато го очакват.. Ако подобно поведение се повтаря често, родителят трябва да промени правата на тийнейджъра съгласно доверието и последиците от поведението му, тъй като явно той все още не е готов да поеме пълна отговорност.