Съвети за мъжаВсичко полезно за мъжа и света около него

Един от най-важните аспекти в бъдещия живот на тийнейджърът е осъзнаването на целите пред него. Никой не се е родил ориентиран – особено тийнейджърът. Някои хора са прекалено целенасочени и съсредоточават всичките си средства в постигане на мечтите си: отлични изпитни резултати, научна степен, пари. Това обаче става щ сметка на други също толкова важни неща, като развле­чения, почивка и лични приятелства. Човек, който е твърде целенасочен, обикновено става педантичен, безкомпроми­сен, праволинеен, самомнителен, напрегнат и неспокоен, възприема нещата прекалено сериозно и лично.

Чудесно е да бъдеш целенасочен и съзнателен. Но хората с подобно мислене намират, че животът е скучен и предлага малко удоволствия. Обикновено с напредване на възрастта тези хора стават склонни към депресия, което се проявява главно на средна възраст.

Тогава те вече са успели да постигнат своите житейски цели и вече не намират повече смисъл в живота. Дори и да не са постигнали мечтите си, обаче резултатът не е по-различен: за тях животът няма смисъл. Ако вашият подрастващ юноша демонстрира подобни черти, ще му помогнете изключително много, като го научите да намира смисъл в приятните развлечения и други начини за почивка, както и да схване непреходната стойност на приятел­ството и личните взаимоотношения. При тийнейджърите тази промяна става сравнително лесно. С течение на годините обаче човек все по-трудно се променя. Колкото по-амбициозен и педантичен е един възрастен, толкова по-вероятно е той да се превърне в скучен, депресиран, груб и неприятен старец.

Спомням си за двама души, които представляват ярък контраст в това отношение. Единият бе 76-годишен мъж, който беше работил усърдно дълги години, отдавайки цялата си енергия на професията. Бе отделял малко време за семейството си, имаше неколцина приятели и беше истински перфекционист. Животът му беше сравнително смислен до пенсионирането му. Без стимула на усърдната работа обаче този човек загуби смисъла на съществува­нето си и бързо изпадна в дълбока депресия. Когато го доведоха при мен, той гледаше с празен поглед, сякаш бе изпаднал в пълен транс. Движенията му бяха затруднени. Неговите близки ми разказаха, че от седмици изобщо не се изправял от стола си, безучастен към всичко.

До нас живееше една мила вдовица, която е пълна противоположност. Високо образована жена, тя непрекъс­нато се занимава с нещо. Въпреки голямата си заетост винаги намира време да обича хората и да поддържа близки приятелства. Всички харесват и ценят компанията й.

Каква разлика! Целеустремен и педантичен, този мъж се бе мъчил цял живот, докато нашата съседка беше успяла да постигне чудесен баланс. Важно е да помним, че техните лични характеристики са били налице още в късното юношество и просто са се затвърдили с годините.

Колкото повече един тийнейджър осъзнава смисъла и стойността на човешките взаимоотношения, толкова повече ще се изгражда като приятна, привлекателна лич­ност, която може да се справя с житейските удари, без да изпада в депресия. Ключът е в баланса. Вие желаете вашият тийнейджър да притежава необходимата целенасоченост, която ще му помогне да се реализира като пълноценна личност. Но вие искате и той да умее да общува нормално, така че наистина да поддържа богати взаимоотношения като съпруг, родител и приятел.

Скъпата ми дъщеря Кери и аз сме имали дълги дискусии по тези въпроси преди тя да замине в колеж. Аз подчер­тавах важността на приятелските връзки от гимназията и колежа. Тези познанства наистина са ценни и трябва да бъдат поддържани, ако е възможно. Препоръчах й да си направи тетрадка с имената и адресите на всички по-добри приятели, които ще има, за да може да поддържа връзка с тях през годините.

Макар да създаваме близки приятелства и след като завършим, приятелите от училището и университета си остават специални. Това са хората, на които можем да се обадим след години и почти винаги да получим незабавен отклик. В такива случаи разговорът просто започва от­там, откъдето е бил прекъснат някога, в „добрите стари времена”. За подрастващите в късното юношество е особено важно да се научат да ценят приятелството, тъй като прекалената им амбициозност създава у тях склон­ност към подценяването му.

Това обаче може да не важи за вашия тийнейджър. Може би той предпочита да почива, да се забавлява, да се радва на живота и да отлага своите отговорности, колкото може. Както би ви подсказало благоразумието, тези черти трябва да бъдат установени още в ранното юношество и да бъдат коригирани.

Може би вашият тийнейджър има добри възможности, но отделя прекалено много време за забавления и приятели и не полага нужното старание в училищните работи. Този проблем трябва да се атакува директно, освен ако детето ви не проявява силни пасивно-агресивни черти. Ако не срещате проблеми с овладяването на гнева, можете да помогнете на вашия тийнейджър да изгради балансиран подход за задълженията си. Ако сте изпълнили родителската си отговорност и сте сигурен, че детето ви се чувства безусловно обичано, вие имате правото и задължението вече да го насочите да поеме нужната отговорност и да избере цел в живота си.

Това ми напомня за един случай с нашия Дейвид, когато беше на тринадесет. Той имаше отлични възможности и се справяше добре в училище, докато не навърши дванаде­сет и не се заплесна по футбола и приятелите. Оценките в бележника му паднаха до четворки. Знаейки, че това не е характерно за него и забелязвайки силното влечение към игрите и лудориите, както и прекомерния контакт с други деца, ние с Пат решихме, че трябва да направим някои промени. Установихме система, при която всеки учител на Дейвид трябваше да ни информира ежеседмично за оценките му през следващия месец и половина. Казахме на Дейвид, че всеки път, когато се прибере с оценка, по-ниска от 5, следващата седмица ще бъде лишаван от спорт. Така бяха установени и затвърдени добрите училищни навици. Това пролича не само от шестиците в бележника на Дейвид, но и от цялостното му променено отношение към учение­то. Той беше доволен от своя успех и повече не се нуждаеше от нашите увещания.

Младежите най-често развиват негативно отношение към училището, когато трябва да полагат изпити. Това обикновено се случва с тийнейджъри, които преди това са имали проблеми с учението или възприемането. Получава се конфликт с родителите, тъй като те имат високи изисквания и очаквания. Всяка ситуация трябва да се решава сама за себе си. Наблюдавал съм как много подобни случаи са намирали разрешения, като тийнейджърът е бил насър­чаван да прекъсне година или две, за да поработи. Често пъти този начин осигурява на младежите нужното време и опит, за да съзреят и се установят, придобивайки правил­на ориентация както професионално, така и социално.

Наближавайки естественото си отделяне от вкъщи, тийнейджърите продължават да се нуждаят от помощта на своите родители, за да осъществят рискования преход към пълнолетието. Противно на много родителски мнения, този преход не става изведнъж със завършването на гимназия или излизането от къщи.

Преходът към пълнолетието трябва да бъде постепе­нен процес на отвикване, за което се подготвят не само тийнейджърите, а и родителите.

Вие първи трябва да сте готови за тази промяна. Уверете се дали вашият тийнейджър се е научил да живее самостоятелно и независимо. Може би е имало „отделни тренировки”, когато сте го пускали да отсъства от дома, да ходи на летни лагери или да гостува при роднини. Сега трябва да увеличите малко неговата самостоятелност, като му предоставите възможност да се оправя сам. Може ли да изпере дрехите си? Може ли да си приготви добра храна? Справя ли се с останалите отговорности на само­стоятелното живеене? Тези неща често се пренебрегват, особено при момчетата. Не е необичайно момче или моми­че, което за първи път напуска дома си да живее самостоя­телно, непрекъснато да поема една и съща нездравословна предимно тестена храна, докато получи авитаминоза и склонност към заболяване.

Когато навлезе в пълнолетието, вашият тийнейджър трябва да може да се оправя и със своите финанси. Това означава да изчислява приходите си и да контролира чековата си книжка. Може би тези неща ви звучат твърде прозаично, но е факт, че много възрастни все още не са се научили да водят балансирана финансова политика, да не говорим за спестяване.

Нужно е време, за да научите вашия тийнейджър сам да се оправя. Това никога не става току-така. Например аз съм удивен колко много студенти не могат да се събудят навреме, за да се явят на сутрешните лекции. Детето ще трябва да се научи на дисциплина преди напускането на дома. Тя рядко се усвоява след това.

Обикновено по време на късното юношество се офор­мят житейските навици. Макар че повечето от чертите на характера вече са отчасти установени, те все още подлежат на промяна. И родителят, и тийнейджърът трябва да използват това време, за да затвърдят благо приятните навици и евентуално да коригират по-малко желаните.

Надеждата трябва да се възроди в този свят. Нашите младежи се нуждаят от нея, за да срещнат сигурно бъдеще. Зная, че настоящето не изглежда розово. Но както и в предишни поколения, ако осигурим на нашите млади онова, което им е нужно, те ще бъдат подготвени и ще се справят с бъдещето. Трябва да им дадем увереност, смелост, морална подкрепа и чувство за отговорност. Но всички тези скъпоценни неща се обезсмислят без надеждата -сигурното знание, че Бог съществува, че ни обича и че обещанията му са истинни.

Монкрийф Джордан ми разказа за един човек, когото редовно посещавал. Този човек имал неизлечимо заболяване а в крайна сметка краката му трябвало да бъдат ампути­рани. Пастир Джордан помислил, че загубата сигурно ще помрачи у него радостта и жаждата за живот. Но това и станало. Човекът се научил да отскача посредством инсталирания трапец от леглото в инвалидната си количка и се спускал по коридора към мрачния салон на дома за инвалиди, където живеел. Там той свирел на пианото и пеел, докато и останалите не се присъединели към песента. През последните години от живота си той бил проводник на надежда и радост за много хора край него.

Християнската надежда не зависи от онова, което околните правят за нас. Тя се определя от онова, което ние правим за този свят, в отговор на великата Божия любов към нас.

Скъпи родители, нека бъдем насърчителни, нека пръскаме надеждата, която е така нужна за нашите тийнейджъри, нека бъдем „хората от балкона”, които с любов бдят над другите, за да им помогнат в живота. Трудно е да бъдеш „на балкона”, но аз ви гарантирам, че наистина си заслужава, защото е като да даваш вода на изнурената земя. И което е най-важно, по този начин ние осигуряваме на нашите младежи онова, което им е нужно, за да станат след време и те „хора от балкона”.

По природа аз не съм толкова „балконен”, колкото е жена ми Пат. През изтеклите години за мене беше истин­ска радост да наблюдавам как дъщеря ни следва стъпките и. Днес тя също е „човек от балкона”. Аз искрено се възхищавам на това и се старая да ги настигна!

Нека израстваме заедно, скъпи родители. Ако се трудим над това всеки ден, постепенно ще заприличваме все повече на Христос-съвършената балконна личност.

Предишният ми пастир Монкрийф Джордан ми разказа една история за негов приятел. И тъй като тя има връзка с отношението ни към тийнейджърите, искам да я споделя тук. Приятелят на пастир Джордан разказва, че всеки път, когато започнел да се поддава на обезсърчението и отчая­нието, давал възможност на своите „хора от балкона” да говорят с „гласовете от подземието”.

Във всички нас звучат такива гласове, които идват от дълбината на естеството ни. Понякога това са импулси и пориви, които обикновено свързваме с животинското царство – безразсъдност, неконтролируем гняв, желание за отмъщение.

Но подземните гласове надхвърлят емоционалните и психическите реакции. Те произтичат от тъмната ни страна – мрачната страна, която повечето хора рядко познават. Подземието е там, където се оформят нашите мисли на омраза, алчност, гордост, мъст, разруха. И горко на онзи човек, който не осъзнава потенциала си в тази област!

Подземните гласове идват и от хората около нас, които поради ниско самочувствие, вина, страх или скрита враждебност ни пречупват с изявленията си колко порочен е светът и колко лоши сме ние самите. Ако им дадем възможност, тези подземни гласове ще ни доведат до отчаяние и безнадеждност. За щастие приятелят на Цистир Джордан познавал и „хората от балкона”. Това са онези живи и мъртви хора, които ни подкрепят със своята любов, вяра, надежда u смелост. Всички ние се нуждаем от такива хора, които да ни показват, че можем да се издигнем над жалките и фалшивите неща в живота. Че не трябва да изпадаме в черногледство и отчаяние. Че не трябва да допускаме вътрешните ни конфликти да предизвикват опустошение в живота ни. Че можем да живеем победоносно. Хората от балкона ни говорят не само с думи, но и с живота си.

Някои от тези хора прекрасно са представени в писанията и по-точно в 11 глава на Посланието към евреите, на практика те са доказали, че вярата е приложима и че животът може да има смисъл и цел във всеки период от историята.

Повечето от нас могат да се учат от собствената си опитност. Но е нужна мъдрост, за да учиш от опита на другите. Привилегия е да дадем възможност на хората от балкона да ни предпазят от неизбежните грешки и конфликти и да ни укрепят с надежда.

Може би всеки от нас трябва да напише една своя„единадесета глава”, изброявайки своите хора от балкона. Съзнавате ли, че ние разполагаме с много повече лична примери от който и да е период от историята?

От своя списък можем да подберем неколцина, които са живи и днес и пред които можем да изливаме сърцата и мислите си от време на време. Това са хора, на които имаме пълно доверие, на които се възхищаваме и на които можем да разкрием тъмните си страни, знаейки, че ще продължат да ни обичат и да се молят за нас. Това е и предназна­чението на Христовата църква.

Нашите тийнейджъри се нуждаят от хора от балкони, които да им дават надежда. Повече от всякога те са подложени на влиянието на подземните гласове. Затова самите ние трябва да бъдем като хора от балкона за нашите скъпи младежи. Но това изисква труд – иначе ще започнем да разпространяваме меланхолия и лоши предчув­ствия. О, колко чувствителни са нашите тийнейджъри по отношение на песимизма, особено когато го виждат в своите родители. Не трябва да се примиряваме с отчая­нието, обзело нашето съвремие. Нуждаем се от вяра в Бога и в нас самите – прочели ли сте единадесетата глава на Посланието към евреите? Не? Побързайте! Тя носи надеж­да, която не може да бъде помрачена.

Бог ни дава надежда. Надеждата не е самозалъгваме. Тя знание, че чудесните Божии обещания са истинни. Бог ни е дал немалко обещания. Прочетете ги сами. Започнете с Римляни 8:28: „Знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според неговото намерение.”

Или какво ще кажете за Йеремия 29:11: „Аз зная мисли­те, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда”.

Или разгледайте Исайя 41:10: „Не бой се, защото аз съм с тебе. Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог. Ще те укрепя, да! ще ти помогна, да, ще те подпра с правед­ната си десница.”

Или погледнете Псалом 34:19: „Много са неволите на праведния, но Господ го избавя от всички тях.”