за един тийнейджър да открие у връстника си онези черти, които гарантират способността му да бъде добър парт­ньор или родител. Срещите между младите в голяма степен протичат в превзета атмосфера, в която юношата рядко може да опознае човека отсреща и се задоволява просто да чувства колко „добре” му е с него. Разбира се, ако връзката е основана само на такива повърхностни емоции, тя може да се окаже пагубна. Редовно се срещам с млади хора, които са направили фатална грешка. Осланяйки се на своите чувства, те решават да сключат брак, без да вземат предвид други, далеч по-важни фактори.

Едно от първите неща, на които ние с Пат научихме Кери в това отношение, бе да наблюдава характера на момчето, както и да мисли върху чувствата, които той произвежда у нея. Обяснихме й, че най-добрият индикатор за неговото отношение към бъдещата му съпруга е начи­нът, по който той сега се отнася към хората, които са му неприятни – по-възрастните, отблъскващите или без­помощните. Казахме й също да наблюдава отношението му към хората, които го обслужват, каквито са сервитьор­ките и келнерите.

Третото нещо, върху което трябва да мисли (и това й бе най-интересно), бе как партньорът й се отнася към децата, особено по-малките. По някакво съвпадение Кери вече имаше двама по-малки братя, които представляваха съвършеният лакмус. Преди да научи този трик Кери обикновено предпочиташе братята й да са навън, когато приятелят й идваше да я вземе. След нашия разговор тя молеше Дейвид и Дейл да отварят вратата и да разговарят с приятеля й, докато тя „се приготви”. Интересно бе да гледаме как Кери тайно наблюдава отношението на младе­жа към братята й. Нашата беседа наистина й помогна да придобие безценно прозрение за момчетата, с които излизаше.

Кери определено приложи ценните съвети, научени от Пат и мен. Тя се омъжи преди няколко години. Съпругът й Крис е един от най-прекрасните млади хора, които жена ми и аз познаваме. Истински благодарим на Господ за него.

Между другото, той u Кери ни подариха една прекрасна внучка, Ками.

Друга характеристика на човека, който ще бъде добър партньор или родител, е способността му да разсъждава, Това е съществена част на семейните взаимоотношения За да сте разбран, трябва да умеете да разсъждавате. Такъв човек обикновено притежава способността да се съгласява и дори да отстъпва в семейни конфликти. С други думи, той може да държи на своето мнение в спора, но е склонен да приеме грешката си или да направи компромис, заради взаимното съгласие със съпруга(та) или детето. От друга страна, ако човек не може да разсъждава, почти всичките му действия ще бъдат неразумни. Той не може да се аргументира в даден конфликт и вероятно упорито ще настоява на своето.

Ако сте наблюдателни, тези черти могат да бъдат разпознати много бързо, особено в ситуация, която прово­кира към гняв. Човек, който никога не се разгневява, е подозрителен. Той може да е пасивно-агресивен или пък може да не е в състояние истински да се привърже към някого. Трудно се живее с хора с такъв характер. Трябва обаче да признаем, че съществуват много всеотдайни хора, които обаче са толкова въздържани, че рядко можеш да ги провокираш да избухнат. Завиждам им. Те са рядкост.

Друг индикатор, който също е безкрайно важен, но трудно се разпознава, е способността на човека да се справя с раздвоението. Става въпрос за колебливите или противо­речиви чувства, които той изпитва към една и съща личност, Това раздвоение трудно се разпознава, но мисля, че най-добрият начин за това е да наблюдаваме отношението на този човек към различните типове хора. Например, помислете за някой, който има твърди и безкомпромисни схващания за всичко. При него няма място за никакво колебание или компромис. Той смята,че хората са или добри, или лоши, или имат право, или грешат. Такъв човек не може да види, че у всекиго има и добро, и лошо, и приятни, и неприятни страни. Всички ние имаме противоречиви чувства. Правилното и съзнателно овладяване на тези чувства е индикатор за зрялост.

Друг добър начин да определим какъв партньор или родител ще бъде дадена личност, е да наблюдаваме как той се отнася към своите родители, братя, сестри, баби, дядовци, роднини и приятели. Това е чудесен индикатор за бъдещото му отношение към неговите деца и към парт­ньора му.

Ако младият човек допусне чувствата да надделеят при избора му на партньор, в повечето случаи той ще се излъже в истинския характер на бъдещата си половинка. Не е лесно да откриеш и определиш природата на даден човек. Характерът представлява както начинът му на мислене в отношенията с другите, така и неговият модел на поведение.

Естествено повечето хора се опитват да „се пред­ставят в добра светлина”, за да направят впечатление, особено по време на ухажването. В крайна сметка обаче, истинският им характер ще изплува във всичките си добри и лоши аспекти. Изключително важно е той или тя да познава всички качества на бъдещия си партньор. За съ­жаление, истинският характер се проявява след време -особено отрицателните черти. Една от най-важните истини, които съм се постарал да предам и на децата си, е, че за да разбереш истинския характер на даден човек, трябва да го познаваш добре поне от две години. Това е една от главните причини за високия ръст на разводите. Повечето хора избързват да се женят главно на базата на чувствата си, без да са опознали характера на своя парт­ньор.

По този въпрос много от родителите се натъкват на един проблем и това е старият неприятел – гневът. Някои майки и бащи, които са успявали да сдържат раздраз­нението си, докато децата им са били по-малки, срещат истинско затруднение в този критичен момент. Трябва да помним, че окончателното отделяне е трудно за наши­те тийнейджъри. Това е един дълготраен процес, при който ние трябва да бъдем на разположение, за да предложим своята подкрепа и помощ. Виждали ли сте някога птица-майка да изхвърля от гнездото своето малко, когато времето за това настъпи? Неотдавна наблюдавах няколко гнезда на лястовици, където майките вършеха тази трудна задача. Някои от малките летяха без проблеми. Други срещаха затруднения и майката и бащата кръжаха наоколо, за да им помогнат, когато е нужно. Тогава се случи непопра­вимото: едно малко птиче неистово се опитваше да лети, но вместо това стремглаво падаше надолу. Болезненото тупване извести трагедията – то не беше готово за това самостоятелно летене, а родителите не бяха наблизо, за да му помогнат в последната фаза.

Дори и след като напуснат дома, нашите младежи все още се нуждаят от нас. Те трябва да знаят, че сме там, на тяхно разположение, готови да им помогнем, когато е нужно. В 9 гл. споменах, че с жена ми Пат посетихме Кери и приятелите й през първата им година в колежа. Всички тези прекрасни млади хора бяха щастливи от това, че са в колеж и имат нови приятели. Но всички се оплакваха от едно и също – рядко общуваха със своите родители. Теле­фонните обаждания, писмата и посещенията не бяха доста­тъчни.

Когато споделихме това с Кери, тя призна, че се чувства по същия начин. Това ме изненада. Но след като помислих повече и си припомних моите първи дни извън дома, започнах да разбирам. Отвикването от взаимоотно­шенията родител-дете е бавно и често болезнено. След тази среща Пат и аз започнахме да се обаждаме на Кери всяка неделя вечер, за да й покажем, че мислим и се молим за нея и сме готови да й помогнем, когато можем.

Друго нещо, което е характерно при отделянето на младите хора, е желанието им всичко да си остане по старому – така както са го оставили. Това помага на младите да се чувстват сигурни. Добре е да запазите възможно повече неща така, както са били – особено стаите и личните им вещи. Младежът ще се чувства ужасно наранен, ако приспособите стаята му за по-малкия му брат или сестра. И не бързайте да продавате къщата си, за да се преместите в някой по-малък квартал. Чувал съм много тийнейджъри да казват: „Много се надявам родителите ми никога да не продадат къщата ни. Искам винаги да мога да се върна у дома.”

Но най-важната котва, която младежът оставя след себе си, е брачната връзка на своите родители. Едно от пай-гибелните неща, което може да се случи на тийнейджъ­ра скоро след напускането на дома, е тяхното разделяне или развод. Тогава като че ли основите на целия свят се сгромолясват. Удивително е обаче колко много родители остават заедно „за доброто на децата”, но веднага след като тези деца напуснат дома, се развеждат.

Това е изключително неразумно. То не само съсипва тийнейджъра, но и представлява тежък удар в момент, когато той най-много се нуждае от подкрепа – когато отчаяно се опитва да се приспособи към новия живот, новите приятели и т.н. в повечето случаи младите хора получават силно чувство за вина. Колкото и странно да прозвучи, младежът се чувства някак си отговорен за лошия брак или развода на родителите си. Ако разводът с неизбежен, далеч по-добре е това да стане много преди младежът да напусне дома. Така той ще успее да преодолее нормалното усещане за загуба и тъга с помощта на родите ли, приятели и църковни служители преди да е поел тежка та задача да се отдели от семейството си за първи път,

Познавам един младеж на име Джон, който, отивайки в колежа вярваше, че родителите му имат щастлив брак, След три месеца обаче те се разведоха. Не след дълго майката се омъжи повторно и продаде семейната къща. Джон рядко се прибираше у дома, защото това го потис­каше. Основата на неговата сигурност бе разрушена. Можете да си представите как това се е отразило на чувството му за домашен уют.

Напускайки дома, децата остават свързани с всички предишни източници на стабилност, сигурност и мъдрост. Такъв източник например е църквата. Важно е не само редовно да посещаваме църквата заедно с нашите деца и тийнейджъри, но и да правим всичко възможно църковните дейности да бъдат приятни за тях. Една добра младежка група е особено ценна за юношеските години. И когато вашите деца постъпват в колеж или започват работа, трябва отново да ги насърчите да се включват активно в църковните и християнските дейности.

Докато тийнейджърът е у дома, под сигурен покрив, той се нуждае от „тренировка на сухо” за проблемите на истинския живот. Разбира се, не ви препоръчвам да го насърчавате сам да „опита” от всичко. Имам предвид да подготвите вашия тийнейджър да се справя с реалния живот, като му отпускате свободи, съобразени с доверие, последиците от поведението му и сериозността на ситуа­цията. Тези привилегии трябва да бъдат увеличавани по такъв начин, че да му помогнете да реагира на различните изпитания, пред които ще се изправя. Той трябва да бъде добре обучен да овладява повечето житейски ситуации. Разбира се, това не означава, че трябва да участва в нездравословни дейности. Той трябва обаче да се научи да постъпва зряло и да се пази чист и незасегнат от вредните влияния на днешното общество. За да постигнете подобна зрялост у вашия тийнейджър е нужно самите вие да се заредите с време, подготовка, обучение, увереност и самообладание.

Една от най-сериозните грешки, която можете д допуснете, е да решите, че училището, църквата или други организации могат да поемат тази част от възпитанието на вашето дете. Родителят има най-голямо влияние върху своя тийнейджър, особено по отношение на ценностите и начина на живот. Училището и Църквата могат да помог­нат, но без главното участие на родителя тийнейджърът не може да се справи. Да изпратите един тийнейджър в колеж без нужната житейска подготовка означава изцяло да изоставите родителските си задължения. Познавам много юноши с добро поведение вкъщи, които веднага след напускането на дома, лишени от родителския надзор, просто подивяват. Те нямат нужния самоконтрол, за да се справят с дадената им независимост и свобода.

За да предотвратите такава катастрофа, работете с вашия тийнейджър, докато става независим. Целта ви е той да осъзнае, че сте на негова страна и също желаете неговата независимост и свобода. Правейки това, трябва внимателно да балансирате доверието и последствията. През последните месеци преди напускането на дома посте­пенно трябва да приравните правата на вашия тийнейджър е онези, които ще има извън къщи – било то в колежа или в някое самостоятелно жилище. Трябва да научите вашия тийнейджър да се оправя, като проявява самоконтрол и отговорност в моментите, когато няма да бъде над­зираван.

Подобно обучение е трудно за родителите. След като в продължение на години грижливо сме възпитавали и пазили децата си, иде момент, когато трябва да ги пуснем навън. Това тежко преживяване може да стане много по-безболез­нено и в същото време съзидателно вкъщи, като внима­телно и последователно осъществявате тази цел заедно с вашия тийнейджър. Това означава постепенно да от­страняваме възможно повече правила, така че нашите тийнейджъри да разполагат с няколко месеца или седмици, за да опитат независимостта и да разберат дали са готови да напуснат дома. Тук трябва да бъдем внимателни. Ако добре сме ги научили, те ще се справят добре.

Разбира се, има и конфликтни моменти, които често възникват и могат да се отразят на останалите членове на семейството. Например късното прибиране у дома. Или проявяването на несъобразителност, когато домашните не са уведомени за отсъствието на младежа, особено в часовете за хранене. Или когато е пропуснал да свърши възложената му поръчка или задача. Или като не се появи където и когато го очакват.. Ако подобно поведение се повтаря често, родителят трябва да промени правата на тийнейджъра съгласно доверието и последиците от поведението му, тъй като явно той все още не е готов да поеме пълна отговорност.

Чудесно е да бъдеш целенасочен и съзнателен. Но хората с подобно мислене намират, че животът е скучен и предлага малко удоволствия. Обикновено с напредване на възрастта тези хора стават склонни към депресия, което се проявява главно на средна възраст.

Тогава те вече са успели да постигнат своите житейски цели и вече не намират повече смисъл в живота. Дори и да не са постигнали мечтите си, обаче резултатът не е по-различен: за тях животът няма смисъл. Ако вашият подрастващ юноша демонстрира подобни черти, ще му помогнете изключително много, като го научите да намира смисъл в приятните развлечения и други начини за почивка, както и да схване непреходната стойност на приятел­ството и личните взаимоотношения. При тийнейджърите тази промяна става сравнително лесно. С течение на годините обаче човек все по-трудно се променя. Колкото по-амбициозен и педантичен е един възрастен, толкова по-вероятно е той да се превърне в скучен, депресиран, груб и неприятен старец.

Спомням си за двама души, които представляват ярък контраст в това отношение. Единият бе 76-годишен мъж, който беше работил усърдно дълги години, отдавайки цялата си енергия на професията. Бе отделял малко време за семейството си, имаше неколцина приятели и беше истински перфекционист. Животът му беше сравнително смислен до пенсионирането му. Без стимула на усърдната работа обаче този човек загуби смисъла на съществува­нето си и бързо изпадна в дълбока депресия. Когато го доведоха при мен, той гледаше с празен поглед, сякаш бе изпаднал в пълен транс. Движенията му бяха затруднени. Неговите близки ми разказаха, че от седмици изобщо не се изправял от стола си, безучастен към всичко.

До нас живееше една мила вдовица, която е пълна противоположност. Високо образована жена, тя непрекъс­нато се занимава с нещо. Въпреки голямата си заетост винаги намира време да обича хората и да поддържа близки приятелства. Всички харесват и ценят компанията й.

Каква разлика! Целеустремен и педантичен, този мъж се бе мъчил цял живот, докато нашата съседка беше успяла да постигне чудесен баланс. Важно е да помним, че техните лични характеристики са били налице още в късното юношество и просто са се затвърдили с годините.

Колкото повече един тийнейджър осъзнава смисъла и стойността на човешките взаимоотношения, толкова повече ще се изгражда като приятна, привлекателна лич­ност, която може да се справя с житейските удари, без да изпада в депресия. Ключът е в баланса. Вие желаете вашият тийнейджър да притежава необходимата целенасоченост, която ще му помогне да се реализира като пълноценна личност. Но вие искате и той да умее да общува нормално, така че наистина да поддържа богати взаимоотношения като съпруг, родител и приятел.

Скъпата ми дъщеря Кери и аз сме имали дълги дискусии по тези въпроси преди тя да замине в колеж. Аз подчер­тавах важността на приятелските връзки от гимназията и колежа. Тези познанства наистина са ценни и трябва да бъдат поддържани, ако е възможно. Препоръчах й да си направи тетрадка с имената и адресите на всички по-добри приятели, които ще има, за да може да поддържа връзка с тях през годините.

Макар да създаваме близки приятелства и след като завършим, приятелите от училището и университета си остават специални. Това са хората, на които можем да се обадим след години и почти винаги да получим незабавен отклик. В такива случаи разговорът просто започва от­там, откъдето е бил прекъснат някога, в „добрите стари времена”. За подрастващите в късното юношество е особено важно да се научат да ценят приятелството, тъй като прекалената им амбициозност създава у тях склон­ност към подценяването му.

Това обаче може да не важи за вашия тийнейджър. Може би той предпочита да почива, да се забавлява, да се радва на живота и да отлага своите отговорности, колкото може. Както би ви подсказало благоразумието, тези черти трябва да бъдат установени още в ранното юношество и да бъдат коригирани.

Може би вашият тийнейджър има добри възможности, но отделя прекалено много време за забавления и приятели и не полага нужното старание в училищните работи. Този проблем трябва да се атакува директно, освен ако детето ви не проявява силни пасивно-агресивни черти. Ако не срещате проблеми с овладяването на гнева, можете да помогнете на вашия тийнейджър да изгради балансиран подход за задълженията си. Ако сте изпълнили родителската си отговорност и сте сигурен, че детето ви се чувства безусловно обичано, вие имате правото и задължението вече да го насочите да поеме нужната отговорност и да избере цел в живота си.

Това ми напомня за един случай с нашия Дейвид, когато беше на тринадесет. Той имаше отлични възможности и се справяше добре в училище, докато не навърши дванаде­сет и не се заплесна по футбола и приятелите. Оценките в бележника му паднаха до четворки. Знаейки, че това не е характерно за него и забелязвайки силното влечение към игрите и лудориите, както и прекомерния контакт с други деца, ние с Пат решихме, че трябва да направим някои промени. Установихме система, при която всеки учител на Дейвид трябваше да ни информира ежеседмично за оценките му през следващия месец и половина. Казахме на Дейвид, че всеки път, когато се прибере с оценка, по-ниска от 5, следващата седмица ще бъде лишаван от спорт. Така бяха установени и затвърдени добрите училищни навици. Това пролича не само от шестиците в бележника на Дейвид, но и от цялостното му променено отношение към учение­то. Той беше доволен от своя успех и повече не се нуждаеше от нашите увещания.

Младежите най-често развиват негативно отношение към училището, когато трябва да полагат изпити. Това обикновено се случва с тийнейджъри, които преди това са имали проблеми с учението или възприемането. Получава се конфликт с родителите, тъй като те имат високи изисквания и очаквания. Всяка ситуация трябва да се решава сама за себе си. Наблюдавал съм как много подобни случаи са намирали разрешения, като тийнейджърът е бил насър­чаван да прекъсне година или две, за да поработи. Често пъти този начин осигурява на младежите нужното време и опит, за да съзреят и се установят, придобивайки правил­на ориентация както професионално, така и социално.

Преходът към пълнолетието трябва да бъде постепе­нен процес на отвикване, за което се подготвят не само тийнейджърите, а и родителите.

Вие първи трябва да сте готови за тази промяна. Уверете се дали вашият тийнейджър се е научил да живее самостоятелно и независимо. Може би е имало „отделни тренировки”, когато сте го пускали да отсъства от дома, да ходи на летни лагери или да гостува при роднини. Сега трябва да увеличите малко неговата самостоятелност, като му предоставите възможност да се оправя сам. Може ли да изпере дрехите си? Може ли да си приготви добра храна? Справя ли се с останалите отговорности на само­стоятелното живеене? Тези неща често се пренебрегват, особено при момчетата. Не е необичайно момче или моми­че, което за първи път напуска дома си да живее самостоя­телно, непрекъснато да поема една и съща нездравословна предимно тестена храна, докато получи авитаминоза и склонност към заболяване.

Когато навлезе в пълнолетието, вашият тийнейджър трябва да може да се оправя и със своите финанси. Това означава да изчислява приходите си и да контролира чековата си книжка. Може би тези неща ви звучат твърде прозаично, но е факт, че много възрастни все още не са се научили да водят балансирана финансова политика, да не говорим за спестяване.

Нужно е време, за да научите вашия тийнейджър сам да се оправя. Това никога не става току-така. Например аз съм удивен колко много студенти не могат да се събудят навреме, за да се явят на сутрешните лекции. Детето ще трябва да се научи на дисциплина преди напускането на дома. Тя рядко се усвоява след това.

Обикновено по време на късното юношество се офор­мят житейските навици. Макар че повечето от чертите на характера вече са отчасти установени, те все още подлежат на промяна. И родителят, и тийнейджърът трябва да използват това време, за да затвърдят благо приятните навици и евентуално да коригират по-малко желаните.

Монкрийф Джордан ми разказа за един човек, когото редовно посещавал. Този човек имал неизлечимо заболяване а в крайна сметка краката му трябвало да бъдат ампути­рани. Пастир Джордан помислил, че загубата сигурно ще помрачи у него радостта и жаждата за живот. Но това и станало. Човекът се научил да отскача посредством инсталирания трапец от леглото в инвалидната си количка и се спускал по коридора към мрачния салон на дома за инвалиди, където живеел. Там той свирел на пианото и пеел, докато и останалите не се присъединели към песента. През последните години от живота си той бил проводник на надежда и радост за много хора край него.

Християнската надежда не зависи от онова, което околните правят за нас. Тя се определя от онова, което ние правим за този свят, в отговор на великата Божия любов към нас.

Скъпи родители, нека бъдем насърчителни, нека пръскаме надеждата, която е така нужна за нашите тийнейджъри, нека бъдем „хората от балкона”, които с любов бдят над другите, за да им помогнат в живота. Трудно е да бъдеш „на балкона”, но аз ви гарантирам, че наистина си заслужава, защото е като да даваш вода на изнурената земя. И което е най-важно, по този начин ние осигуряваме на нашите младежи онова, което им е нужно, за да станат след време и те „хора от балкона”.

По природа аз не съм толкова „балконен”, колкото е жена ми Пат. През изтеклите години за мене беше истин­ска радост да наблюдавам как дъщеря ни следва стъпките и. Днес тя също е „човек от балкона”. Аз искрено се възхищавам на това и се старая да ги настигна!

Нека израстваме заедно, скъпи родители. Ако се трудим над това всеки ден, постепенно ще заприличваме все повече на Христос-съвършената балконна личност.

Във всички нас звучат такива гласове, които идват от дълбината на естеството ни. Понякога това са импулси и пориви, които обикновено свързваме с животинското царство – безразсъдност, неконтролируем гняв, желание за отмъщение.

Но подземните гласове надхвърлят емоционалните и психическите реакции. Те произтичат от тъмната ни страна – мрачната страна, която повечето хора рядко познават. Подземието е там, където се оформят нашите мисли на омраза, алчност, гордост, мъст, разруха. И горко на онзи човек, който не осъзнава потенциала си в тази област!

Подземните гласове идват и от хората около нас, които поради ниско самочувствие, вина, страх или скрита враждебност ни пречупват с изявленията си колко порочен е светът и колко лоши сме ние самите. Ако им дадем възможност, тези подземни гласове ще ни доведат до отчаяние и безнадеждност. За щастие приятелят на Цистир Джордан познавал и „хората от балкона”. Това са онези живи и мъртви хора, които ни подкрепят със своята любов, вяра, надежда u смелост. Всички ние се нуждаем от такива хора, които да ни показват, че можем да се издигнем над жалките и фалшивите неща в живота. Че не трябва да изпадаме в черногледство и отчаяние. Че не трябва да допускаме вътрешните ни конфликти да предизвикват опустошение в живота ни. Че можем да живеем победоносно. Хората от балкона ни говорят не само с думи, но и с живота си.

Някои от тези хора прекрасно са представени в писанията и по-точно в 11 глава на Посланието към евреите, на практика те са доказали, че вярата е приложима и че животът може да има смисъл и цел във всеки период от историята.

Повечето от нас могат да се учат от собствената си опитност. Но е нужна мъдрост, за да учиш от опита на другите. Привилегия е да дадем възможност на хората от балкона да ни предпазят от неизбежните грешки и конфликти и да ни укрепят с надежда.

Може би всеки от нас трябва да напише една своя„единадесета глава”, изброявайки своите хора от балкона. Съзнавате ли, че ние разполагаме с много повече лична примери от който и да е период от историята?

От своя списък можем да подберем неколцина, които са живи и днес и пред които можем да изливаме сърцата и мислите си от време на време. Това са хора, на които имаме пълно доверие, на които се възхищаваме и на които можем да разкрием тъмните си страни, знаейки, че ще продължат да ни обичат и да се молят за нас. Това е и предназна­чението на Христовата църква.

Нашите тийнейджъри се нуждаят от хора от балкони, които да им дават надежда. Повече от всякога те са подложени на влиянието на подземните гласове. Затова самите ние трябва да бъдем като хора от балкона за нашите скъпи младежи. Но това изисква труд – иначе ще започнем да разпространяваме меланхолия и лоши предчув­ствия. О, колко чувствителни са нашите тийнейджъри по отношение на песимизма, особено когато го виждат в своите родители. Не трябва да се примиряваме с отчая­нието, обзело нашето съвремие. Нуждаем се от вяра в Бога и в нас самите – прочели ли сте единадесетата глава на Посланието към евреите? Не? Побързайте! Тя носи надеж­да, която не може да бъде помрачена.

Бог ни дава надежда. Надеждата не е самозалъгваме. Тя знание, че чудесните Божии обещания са истинни. Бог ни е дал немалко обещания. Прочетете ги сами. Започнете с Римляни 8:28: „Знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според неговото намерение.”

Или какво ще кажете за Йеремия 29:11: „Аз зная мисли­те, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда”.

Или разгледайте Исайя 41:10: „Не бой се, защото аз съм с тебе. Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог. Ще те укрепя, да! ще ти помогна, да, ще те подпра с правед­ната си десница.”

Или погледнете Псалом 34:19: „Много са неволите на праведния, но Господ го избавя от всички тях.”

да имат активно участие в неговото духовно развитие. Те не трябва да преотстъпват това на други – дори и на подготвените младежки работници.

1. Родителите трябва да научат своя тийнейджър на духовна практика. Не само да го запознаят с духовните факти, но и да му покажат как да ги прилага в ежедневния кивот. Това не е просто. Много лесно е да запознаете юношата с основните библейски факти, например кои са различните библейски герои и какво са направили. Но не това е вашата цел. Трябва да помогнете на тийнейджъра да разбере значението, което библейските герои и принципи имат за него лично. Можете да сторите това само ако жертвате самите себе си, тоест, осигурявайки му съсредо­точено внимание. За да задоволите емоционалните и духовните нужди на вашия тийнейджър, вие трябва да сте готови да прекарвате време насаме с него.

2. Родителите трябва да споделят своята духовна опитност. С фактическите знания, придобити в църква­та, неделното училище и вкъщи, детето има само грубия материал, с който да расте в духовния живот. Той трябва да се научи да използва и прилага това знание пълноценно и Внимателно, за да стане зряла духовна личност. За тази цел тийнейджърът се нуждае от всекидневно общуване с Бога и трябва да се научи лично да му се доверява.

Най-добрият начин да му помогнете е да споделяте с него собствения си духовен опит. Докато вашият тийней­джър израства, постепенно удължавайте разговорите си с него за вашата любов към Бога, упованието ви в него, как търсите неговото ръководство и помощ и му благодарите за неговата любов, грижа, дарби и отговорни молитви.

Споделяйте тези неща с вашия тийнейджър в момента, когато стават, а не след няколко дни. Само по този начин той може да схване практическата страна. Когато спо­деляме минали опитности, ние просто предлагаме до­пълнителна фактическа информация, без да му даваме възможност да научи нещо за себе си посредством собствения си опит. Има много истина в старата поговорка:

„Животът е най-добрият учител.” Нека позволим на тийнейджъра сам да го разбере, като ни наблюдава. Колкото повече се учи да се доверява на Бога, толкова по-силен ще бъде той.

Вашият тийнейджър трябва да открие как Бог снабдява всички лични и семейни нужди, включително и финансови. Той трябва да знае за какво се молят родителите му например, когато се застъпвате за нуждите на другите, ако е уместно, трябва да знае и проблемите, за които просите Божията помощ. Не забравяйте да му разказвате как Бог се проявява в живота ви, как ви използва, за да служите на другите. И разбира се, тийнейджърът непременно трябва да знае, че се молите за него и за конкретните му нужди.

3. Родителите трябва да бъдат пример за прошка. Чрез вашия пример тийнейджърът трябва да научи как да прощава и как да намира прошка от Бога и от хората. Преди всичко изявявайте това, като вие самите прощавате. Освен това, ако сте направили грешка, която е наранили вашия тийнейджър, признайте я, извинете се и го помолете да ви прости. Не мога да ви опиша колко важно е това. Днес толкова много хора имат проблеми с вината. Те помагат да прощават, както и да чувстват, че им е простено, Какво по-жалко от това? Но човек, който се е научил да прощава с радост на онези, които са го обидили, и умее, когато е сбъркал, да моли за прошка и да я получава, проявява завидно психическо здраве.

4. Родителите трябва да научат своя тийнейджър как правилно да овладява гнева си. В известна степен е нормално тийнейджърът да изразява гнева си по пасивно-агресивни начини. Ако не бъде установено и пренасочено обаче, това непокорно отношение и мотивация ще принудят тийнейджъра да избере такава ценностна система (Включително и духовна), която е изцяло противоположна на тази на неговите родители. Както споменахме и по-горе, нормалните ПА тенденции трябва да бъдат разрешени и да изчезнат на около шестнадесет-седемнадесетгодишна възраст. Ако това стане, отношението на тийнейджъра към легитимната власт (особено родителите) ще бъде положително. Когато младият човек стане на възраст да избира своя житейска нравствена и духовна ценностна система (обикновено между 18 и 25 години), той ще е в състояние да прецени рационално, логично и трезво, без да се влияе от пагубното ПА раздразнение. Затова ние, родителите, трябва старателно да научим нашите тийнейджъри как да се владеят.

Този родител или бяга от отговорност, или пък очевидно е незапознат със света, в който живеем. Дете, отгледано по този начин, е наистина за съжаление. Без продължи­телни наставления и разяснения относно етичните духовните ценности то все повече ще се обърква в този свят. Много от житейските конфликти и привидни проти­воречия имат разумни отговори. Един от най-чудесните подаръци, които родителят може да поднесе на детето си, е ясното разбиране за света и обърканите му проблеми. Не е чудно, че много деца, лишени от стабилната база на тези знания, крещят на родителите си: „Защо не си ми обяснил всичко това? За какво е всичко?”

Друга причина защо духовното еманципиране на децата е знак за пълната родителска безотговорност, е нахлува­нето на все повече и повече групи, организации и култове, които предлагат пагубни, заробващи и лъжливи отговори на житейските въпроси. Тези хора не желаят нищо друго освен да намират младежи, които са възпитани по „либе­рален” начин. Такъв тийнейджър е лесна плячка за всяка група, предлагаща готови отговори, без значение колко лъжливи и заробващи са те.

За мен е чудно как някои родители са в състояние да похарчат хиляди и да задействат какви ли не политически връзки, за да осигурят добро образование на децата си. Но най-важната подготовка – за духовните битки и търсене­то на истинския смисъл в живота – детето е оставено само на себе си и се оказва лесна плячка на култовете.