Съвети за мъжаВсичко полезно за мъжа и света около него

Един от най-важните аспекти в бъдещия живот на тийнейджърът е осъзнаването на целите пред него. Никой не се е родил ориентиран – особено тийнейджърът. Някои хора са прекалено целенасочени и съсредоточават всичките си средства в постигане на мечтите си: отлични изпитни резултати, научна степен, пари. Това обаче става щ сметка на други също толкова важни неща, като развле­чения, почивка и лични приятелства. Човек, който е твърде целенасочен, обикновено става педантичен, безкомпроми­сен, праволинеен, самомнителен, напрегнат и неспокоен, възприема нещата прекалено сериозно и лично.

Чудесно е да бъдеш целенасочен и съзнателен. Но хората с подобно мислене намират, че животът е скучен и предлага малко удоволствия. Обикновено с напредване на възрастта тези хора стават склонни към депресия, което се проявява главно на средна възраст.

Тогава те вече са успели да постигнат своите житейски цели и вече не намират повече смисъл в живота. Дори и да не са постигнали мечтите си, обаче резултатът не е по-различен: за тях животът няма смисъл. Ако вашият подрастващ юноша демонстрира подобни черти, ще му помогнете изключително много, като го научите да намира смисъл в приятните развлечения и други начини за почивка, както и да схване непреходната стойност на приятел­ството и личните взаимоотношения. При тийнейджърите тази промяна става сравнително лесно. С течение на годините обаче човек все по-трудно се променя. Колкото по-амбициозен и педантичен е един възрастен, толкова по-вероятно е той да се превърне в скучен, депресиран, груб и неприятен старец.

Спомням си за двама души, които представляват ярък контраст в това отношение. Единият бе 76-годишен мъж, който беше работил усърдно дълги години, отдавайки цялата си енергия на професията. Бе отделял малко време за семейството си, имаше неколцина приятели и беше истински перфекционист. Животът му беше сравнително смислен до пенсионирането му. Без стимула на усърдната работа обаче този човек загуби смисъла на съществува­нето си и бързо изпадна в дълбока депресия. Когато го доведоха при мен, той гледаше с празен поглед, сякаш бе изпаднал в пълен транс. Движенията му бяха затруднени. Неговите близки ми разказаха, че от седмици изобщо не се изправял от стола си, безучастен към всичко.

До нас живееше една мила вдовица, която е пълна противоположност. Високо образована жена, тя непрекъс­нато се занимава с нещо. Въпреки голямата си заетост винаги намира време да обича хората и да поддържа близки приятелства. Всички харесват и ценят компанията й.

Каква разлика! Целеустремен и педантичен, този мъж се бе мъчил цял живот, докато нашата съседка беше успяла да постигне чудесен баланс. Важно е да помним, че техните лични характеристики са били налице още в късното юношество и просто са се затвърдили с годините.

Колкото повече един тийнейджър осъзнава смисъла и стойността на човешките взаимоотношения, толкова повече ще се изгражда като приятна, привлекателна лич­ност, която може да се справя с житейските удари, без да изпада в депресия. Ключът е в баланса. Вие желаете вашият тийнейджър да притежава необходимата целенасоченост, която ще му помогне да се реализира като пълноценна личност. Но вие искате и той да умее да общува нормално, така че наистина да поддържа богати взаимоотношения като съпруг, родител и приятел.

Скъпата ми дъщеря Кери и аз сме имали дълги дискусии по тези въпроси преди тя да замине в колеж. Аз подчер­тавах важността на приятелските връзки от гимназията и колежа. Тези познанства наистина са ценни и трябва да бъдат поддържани, ако е възможно. Препоръчах й да си направи тетрадка с имената и адресите на всички по-добри приятели, които ще има, за да може да поддържа връзка с тях през годините.

Макар да създаваме близки приятелства и след като завършим, приятелите от училището и университета си остават специални. Това са хората, на които можем да се обадим след години и почти винаги да получим незабавен отклик. В такива случаи разговорът просто започва от­там, откъдето е бил прекъснат някога, в „добрите стари времена”. За подрастващите в късното юношество е особено важно да се научат да ценят приятелството, тъй като прекалената им амбициозност създава у тях склон­ност към подценяването му.

Това обаче може да не важи за вашия тийнейджър. Може би той предпочита да почива, да се забавлява, да се радва на живота и да отлага своите отговорности, колкото може. Както би ви подсказало благоразумието, тези черти трябва да бъдат установени още в ранното юношество и да бъдат коригирани.

Може би вашият тийнейджър има добри възможности, но отделя прекалено много време за забавления и приятели и не полага нужното старание в училищните работи. Този проблем трябва да се атакува директно, освен ако детето ви не проявява силни пасивно-агресивни черти. Ако не срещате проблеми с овладяването на гнева, можете да помогнете на вашия тийнейджър да изгради балансиран подход за задълженията си. Ако сте изпълнили родителската си отговорност и сте сигурен, че детето ви се чувства безусловно обичано, вие имате правото и задължението вече да го насочите да поеме нужната отговорност и да избере цел в живота си.

Това ми напомня за един случай с нашия Дейвид, когато беше на тринадесет. Той имаше отлични възможности и се справяше добре в училище, докато не навърши дванаде­сет и не се заплесна по футбола и приятелите. Оценките в бележника му паднаха до четворки. Знаейки, че това не е характерно за него и забелязвайки силното влечение към игрите и лудориите, както и прекомерния контакт с други деца, ние с Пат решихме, че трябва да направим някои промени. Установихме система, при която всеки учител на Дейвид трябваше да ни информира ежеседмично за оценките му през следващия месец и половина. Казахме на Дейвид, че всеки път, когато се прибере с оценка, по-ниска от 5, следващата седмица ще бъде лишаван от спорт. Така бяха установени и затвърдени добрите училищни навици. Това пролича не само от шестиците в бележника на Дейвид, но и от цялостното му променено отношение към учение­то. Той беше доволен от своя успех и повече не се нуждаеше от нашите увещания.

Младежите най-често развиват негативно отношение към училището, когато трябва да полагат изпити. Това обикновено се случва с тийнейджъри, които преди това са имали проблеми с учението или възприемането. Получава се конфликт с родителите, тъй като те имат високи изисквания и очаквания. Всяка ситуация трябва да се решава сама за себе си. Наблюдавал съм как много подобни случаи са намирали разрешения, като тийнейджърът е бил насър­чаван да прекъсне година или две, за да поработи. Често пъти този начин осигурява на младежите нужното време и опит, за да съзреят и се установят, придобивайки правил­на ориентация както професионално, така и социално.