Съвети за мъжаВсичко полезно за мъжа и света около него

Наближавайки естественото си отделяне от вкъщи, тийнейджърите продължават да се нуждаят от помощта на своите родители, за да осъществят рискования преход към пълнолетието. Противно на много родителски мнения, този преход не става изведнъж със завършването на гимназия или излизането от къщи.

Преходът към пълнолетието трябва да бъде постепе­нен процес на отвикване, за което се подготвят не само тийнейджърите, а и родителите.

Вие първи трябва да сте готови за тази промяна. Уверете се дали вашият тийнейджър се е научил да живее самостоятелно и независимо. Може би е имало „отделни тренировки”, когато сте го пускали да отсъства от дома, да ходи на летни лагери или да гостува при роднини. Сега трябва да увеличите малко неговата самостоятелност, като му предоставите възможност да се оправя сам. Може ли да изпере дрехите си? Може ли да си приготви добра храна? Справя ли се с останалите отговорности на само­стоятелното живеене? Тези неща често се пренебрегват, особено при момчетата. Не е необичайно момче или моми­че, което за първи път напуска дома си да живее самостоя­телно, непрекъснато да поема една и съща нездравословна предимно тестена храна, докато получи авитаминоза и склонност към заболяване.

Когато навлезе в пълнолетието, вашият тийнейджър трябва да може да се оправя и със своите финанси. Това означава да изчислява приходите си и да контролира чековата си книжка. Може би тези неща ви звучат твърде прозаично, но е факт, че много възрастни все още не са се научили да водят балансирана финансова политика, да не говорим за спестяване.

Нужно е време, за да научите вашия тийнейджър сам да се оправя. Това никога не става току-така. Например аз съм удивен колко много студенти не могат да се събудят навреме, за да се явят на сутрешните лекции. Детето ще трябва да се научи на дисциплина преди напускането на дома. Тя рядко се усвоява след това.

Обикновено по време на късното юношество се офор­мят житейските навици. Макар че повечето от чертите на характера вече са отчасти установени, те все още подлежат на промяна. И родителят, и тийнейджърът трябва да използват това време, за да затвърдят благо приятните навици и евентуално да коригират по-малко желаните.