Съвети за мъжаВсичко полезно за мъжа и света около него

Как да подготвим своите тийнейджъри духовно? Организираните духовни наставления и занимания са безкрайно важни за развиващия се тийнейджър. Родителите трябва

да имат активно участие в неговото духовно развитие. Те не трябва да преотстъпват това на други – дори и на подготвените младежки работници.

1. Родителите трябва да научат своя тийнейджър на духовна практика. Не само да го запознаят с духовните факти, но и да му покажат как да ги прилага в ежедневния кивот. Това не е просто. Много лесно е да запознаете юношата с основните библейски факти, например кои са различните библейски герои и какво са направили. Но не това е вашата цел. Трябва да помогнете на тийнейджъра да разбере значението, което библейските герои и принципи имат за него лично. Можете да сторите това само ако жертвате самите себе си, тоест, осигурявайки му съсредо­точено внимание. За да задоволите емоционалните и духовните нужди на вашия тийнейджър, вие трябва да сте готови да прекарвате време насаме с него.

2. Родителите трябва да споделят своята духовна опитност. С фактическите знания, придобити в църква­та, неделното училище и вкъщи, детето има само грубия материал, с който да расте в духовния живот. Той трябва да се научи да използва и прилага това знание пълноценно и Внимателно, за да стане зряла духовна личност. За тази цел тийнейджърът се нуждае от всекидневно общуване с Бога и трябва да се научи лично да му се доверява.

Най-добрият начин да му помогнете е да споделяте с него собствения си духовен опит. Докато вашият тийней­джър израства, постепенно удължавайте разговорите си с него за вашата любов към Бога, упованието ви в него, как търсите неговото ръководство и помощ и му благодарите за неговата любов, грижа, дарби и отговорни молитви.

Споделяйте тези неща с вашия тийнейджър в момента, когато стават, а не след няколко дни. Само по този начин той може да схване практическата страна. Когато спо­деляме минали опитности, ние просто предлагаме до­пълнителна фактическа информация, без да му даваме възможност да научи нещо за себе си посредством собствения си опит. Има много истина в старата поговорка:

„Животът е най-добрият учител.” Нека позволим на тийнейджъра сам да го разбере, като ни наблюдава. Колкото повече се учи да се доверява на Бога, толкова по-силен ще бъде той.

Вашият тийнейджър трябва да открие как Бог снабдява всички лични и семейни нужди, включително и финансови. Той трябва да знае за какво се молят родителите му например, когато се застъпвате за нуждите на другите, ако е уместно, трябва да знае и проблемите, за които просите Божията помощ. Не забравяйте да му разказвате как Бог се проявява в живота ви, как ви използва, за да служите на другите. И разбира се, тийнейджърът непременно трябва да знае, че се молите за него и за конкретните му нужди.

3. Родителите трябва да бъдат пример за прошка. Чрез вашия пример тийнейджърът трябва да научи как да прощава и как да намира прошка от Бога и от хората. Преди всичко изявявайте това, като вие самите прощавате. Освен това, ако сте направили грешка, която е наранили вашия тийнейджър, признайте я, извинете се и го помолете да ви прости. Не мога да ви опиша колко важно е това. Днес толкова много хора имат проблеми с вината. Те помагат да прощават, както и да чувстват, че им е простено, Какво по-жалко от това? Но човек, който се е научил да прощава с радост на онези, които са го обидили, и умее, когато е сбъркал, да моли за прошка и да я получава, проявява завидно психическо здраве.

4. Родителите трябва да научат своя тийнейджър как правилно да овладява гнева си. В известна степен е нормално тийнейджърът да изразява гнева си по пасивно-агресивни начини. Ако не бъде установено и пренасочено обаче, това непокорно отношение и мотивация ще принудят тийнейджъра да избере такава ценностна система (Включително и духовна), която е изцяло противоположна на тази на неговите родители. Както споменахме и по-горе, нормалните ПА тенденции трябва да бъдат разрешени и да изчезнат на около шестнадесет-седемнадесетгодишна възраст. Ако това стане, отношението на тийнейджъра към легитимната власт (особено родителите) ще бъде положително. Когато младият човек стане на възраст да избира своя житейска нравствена и духовна ценностна система (обикновено между 18 и 25 години), той ще е в състояние да прецени рационално, логично и трезво, без да се влияе от пагубното ПА раздразнение. Затова ние, родителите, трябва старателно да научим нашите тийнейджъри как да се владеят.

Сега, нека разгледаме едно популярно погрешно схващане, което звучи горе-долу така: „Бих искал детето ми да свикне само да взема решения, след като се сблъска с живота. То не трябва да се чувства задължено да вярва в онова, в което аз вярвам. Нека се запознае с различни религии и философии. Така, като порасне, може да вземе собствено решение.”

Този родител или бяга от отговорност, или пък очевидно е незапознат със света, в който живеем. Дете, отгледано по този начин, е наистина за съжаление. Без продължи­телни наставления и разяснения относно етичните духовните ценности то все повече ще се обърква в този свят. Много от житейските конфликти и привидни проти­воречия имат разумни отговори. Един от най-чудесните подаръци, които родителят може да поднесе на детето си, е ясното разбиране за света и обърканите му проблеми. Не е чудно, че много деца, лишени от стабилната база на тези знания, крещят на родителите си: „Защо не си ми обяснил всичко това? За какво е всичко?”

Друга причина защо духовното еманципиране на децата е знак за пълната родителска безотговорност, е нахлува­нето на все повече и повече групи, организации и култове, които предлагат пагубни, заробващи и лъжливи отговори на житейските въпроси. Тези хора не желаят нищо друго освен да намират младежи, които са възпитани по „либе­рален” начин. Такъв тийнейджър е лесна плячка за всяка група, предлагаща готови отговори, без значение колко лъжливи и заробващи са те.

За мен е чудно как някои родители са в състояние да похарчат хиляди и да задействат какви ли не политически връзки, за да осигурят добро образование на децата си. Но най-важната подготовка – за духовните битки и търсене­то на истинския смисъл в живота – детето е оставено само на себе си и се оказва лесна плячка на култовете.

Едно много важно нещо, което трябва да знаем за юношите, е как действа паметта им. Спомняте си, че в емоционално отношение тийнейджърът е все още дете и

реагира по-скоро на чувствата, отколкото на фактите. Затова той помни предимно емоционалните преживявания. Детето ще запомни по-лесно как се е чувствало в дадена ситуация отколкото подробностите около станалото. Например години по-късно тийнейджърът, посещавал неделното училище като дете ще помни как се е чувствал нам, но не и какво се е говорело и на какво са го научили.

И така, в известен смисъл се оказва, че детското преживяване, приятно или не, е по-важно от подробности­те на неделния урок. Под приятно нямам предвид учителят да угажда на детските капризи и желания за забавление. Той трябва да се отнася към децата с уважение, любов и загриженост. Да им помогне да се почувстват спокойни, а не да ги критикува или унижава.

Ако религиозните занимания са досадни и скучни за младежа, той вероятно ще отхвърли и най-доброто поуче­ние, особено ако е свързано с етиката и нравствеността. Благодарение на такива ситуации у него се изгражда непоносимост към религиозната тематика и той започва да гледа на християните като на лицемери. Това мнение трудно се променя и може да се запази за цял живот.

От друга страна, ако учебният процес е приятен, спомените на тийнейджъра за религиозните теми също ще са приятни и ще се вкоренят в неговата индивидуал­ност. Емоционалността и духовността не са толкова различни неща. Те са взаимно свързани и зависят едно от друго. Затова ако родителите искат да подкрепят своя тийнейджър духовно, те трябва първо да го сторят емо­ционално. Тъй като детето помни чувствата много по-добре от фактите, необходими са поредица от приятни промени, върху които да установим ценната (особено духовната) информация.

Едно от основните искания на съвременните младежи, отправено към техните родители, е да им осигурят етична ценностна система, която да ги направлява. Тийнейджърите показват това по различни начини. Един заявява, че има нужда от „стандарт, по който да живее”. Друг иска „смисъл в живота си”. Други отчаяно копнеят за „нещо, което да им покаже как да живеят”, „нещо, към което да се придържат”, „нещо, което да ги ръководи”.

Тези отчаяни копнежи не са само на неколцина неудовле­творени и нещастни юноши. Почти всички тийнейджъри имат същите нужди и са ужасно объркани в тази толкова важна сфера на техния живот. За съжаление рядко що срещнете тийнейджъри, които са намерили смисъл и цел в живота си и имат правилно виждане как да живеят в този объркан, бързо променящ се и страшен свят.

Първоначално детето очаква родителите му да го насочат в живота. Дали то ще успее да открие тези насоки, зависи от две неща: доколко самите родители се ръководят от някакви ценности и дали детето ще приеме техния морал и ще се съобразява с него. Едно дете, което не е чувствало искрена обич от страна на своите родител трудно ще се справи с това.

Нека разгледаме първото изискване за намиране смисъл в живота, от който младите хора така отчаяно се нуждаят. Hиe, родителите, се нуждаем от основа, на която да положим живота си и която ще устои на изпита на времето. Основа, която ще издържи през целия ни житейски път, през семейните нужди, паричните кризи проблемите с децата, загубата на жизнеността и конфликтите в бързо променящото се общество, чиито духовни стандарти непрекъснато падат. Като родители, ние трябва да разполагаме с тази основа, за да можем да я предадем на децата си.

Безценното съкровище, което носи мир и утеха и от което се нуждае всяко сърце, е една личност. Това е нещо изключително лично и все пак може да се сподели с друг. Тази личност ни подкрепя в конфликти и ни успокоява в моменти на отчаяние. Дава ни мъдрост, когато сме объркани и ни поправя, когато сме сгрешили. Осигурява ни помощ, когато сме в нужда, а неговата помощ е неогра­ничена. Напътства ни непрекъснато и се държи „по-близко и от брат”.

Дава ни наставления, които да изпълним, но обещава прекрасни награди за послушните. Понякога допуска загуба, неволя или болка, но винаги компенсира с нещо по-добро. Не ни се натрапва, а търпеливо очаква да го приемем в живота си. Не ни насилва да изпълняваме волята му, но е дълбоко наранен и разочарован, ако следваме погрешен път. Иска да го обичаме, защото най-напред той ни е обикнал, но ни дава свободна воля да го приемем или отхвърлим. Иска да се грижи за нас, но никога не се натрапва. Най-голямото му желание е да бъде наш баща, но не ще го стори насила. Ако желаем онова, което и той иска – сърдечно, жертвоготовно, интимно взаимоотношение с него – ние трябва да приемем предложението му. Той е твърде тактичен, за да ни насили. Ако не сте приели Христос като спасител и Господ, Той очаква да станете негово дете. Разбира се, ако сте отгатнали, тази личност е самият Бог.

Личното и интимно общение с Бога чрез неговия син Исус Христос е най-важното нещо в живота. То е „нещо­то”, за което толкова много млади хора копнеят: „смисълът на живота”, „онова, което си струва”, „мястото, където можеш да намериш мир, когато всичко останало” се сгромолясва”. Всичко това е в него.

Има ли го? Ако не, потърсете помощ от християнски служител или приятел християнин.

Второто изискване е детето дотолкова да се отъж­дестви със своите родители, че да възприеме и усвои техните ценности.

Както си спомняте, ако тийнейджърът не се чувства обичан и приет, той ще има трудности при отъждествяването със своите родители и техните ценности и ще реагира на наставленията им с гняв, съпротива и враж­дебност.

Той гледа на всички родителски молби (или заповеди) с досада и се научава да ги пренебрегва. В някои случаи тийней­джърът свиква с такава съпротива да отрича желанията на майка си и баща си, че цялостното му отношение към родителския авторитет (и в крайна сметка към всички авторитети, включително и Божия) е да прави противното на онова, което се очаква от него. Когато се стигне до подобно отчуждаване, родителите са почти безсилни да предадат своите нравствени ценности на тийнейджъра.

За да се идентифицира с родителите си, за да е в близки отношения с тях и за да възприеме техните стандарти, детето трябва да се чувства истински обичано и прието. За да осигурят на тийнейджъра си близкото общение с Бога, което те притежават, родителите трябва да са сигурни, че той се чувства безусловно обичан – нещо, което вече коментирахме. Онези тийнейджъри, които не са били безусловно обичани от родителите си, безкрайно трудно ще се чувстват обичани от Бога.