Съвети за мъжаВсичко полезно за мъжа и света около него

Днес една от най-важните дилеми за нас, родителите, е как да подготвим нашите млади да се справят с реалния свят, който затъва в алкохол, наркотици, сексуална разюз­даност, западащи духовни ценности и всеобщо отношение на себичност или егоизъм. Тази тема се коментира трудно, дори и когато пишеш по нея, защото е твърде противоре­чива. Смятам, че е ужасна грешка децата или тийнейджъри­те да бъдат напълно изолирани от реалния свят. Въпреки това много родители го правят. Разбира се, че накрая ще трябва да пуснем синовете и дъщерите си навън. И ако младите хора не са научили да се справят с това напре­жение, докато са били у дома, как ще устоят, когато станат самостоятелни?

Докато тийнейджърът е у дома, под сигурен покрив, той се нуждае от „тренировка на сухо” за проблемите на истинския живот. Разбира се, не ви препоръчвам да го насърчавате сам да „опита” от всичко. Имам предвид да подготвите вашия тийнейджър да се справя с реалния живот, като му отпускате свободи, съобразени с доверие, последиците от поведението му и сериозността на ситуа­цията. Тези привилегии трябва да бъдат увеличавани по такъв начин, че да му помогнете да реагира на различните изпитания, пред които ще се изправя. Той трябва да бъде добре обучен да овладява повечето житейски ситуации. Разбира се, това не означава, че трябва да участва в нездравословни дейности. Той трябва обаче да се научи да постъпва зряло и да се пази чист и незасегнат от вредните влияния на днешното общество. За да постигнете подобна зрялост у вашия тийнейджър е нужно самите вие да се заредите с време, подготовка, обучение, увереност и самообладание.

Една от най-сериозните грешки, която можете д допуснете, е да решите, че училището, църквата или други организации могат да поемат тази част от възпитанието на вашето дете. Родителят има най-голямо влияние върху своя тийнейджър, особено по отношение на ценностите и начина на живот. Училището и Църквата могат да помог­нат, но без главното участие на родителя тийнейджърът не може да се справи. Да изпратите един тийнейджър в колеж без нужната житейска подготовка означава изцяло да изоставите родителските си задължения. Познавам много юноши с добро поведение вкъщи, които веднага след напускането на дома, лишени от родителския надзор, просто подивяват. Те нямат нужния самоконтрол, за да се справят с дадената им независимост и свобода.

За да предотвратите такава катастрофа, работете с вашия тийнейджър, докато става независим. Целта ви е той да осъзнае, че сте на негова страна и също желаете неговата независимост и свобода. Правейки това, трябва внимателно да балансирате доверието и последствията. През последните месеци преди напускането на дома посте­пенно трябва да приравните правата на вашия тийнейджър е онези, които ще има извън къщи – било то в колежа или в някое самостоятелно жилище. Трябва да научите вашия тийнейджър да се оправя, като проявява самоконтрол и отговорност в моментите, когато няма да бъде над­зираван.

Подобно обучение е трудно за родителите. След като в продължение на години грижливо сме възпитавали и пазили децата си, иде момент, когато трябва да ги пуснем навън. Това тежко преживяване може да стане много по-безболез­нено и в същото време съзидателно вкъщи, като внима­телно и последователно осъществявате тази цел заедно с вашия тийнейджър. Това означава постепенно да от­страняваме възможно повече правила, така че нашите тийнейджъри да разполагат с няколко месеца или седмици, за да опитат независимостта и да разберат дали са готови да напуснат дома. Тук трябва да бъдем внимателни. Ако добре сме ги научили, те ще се справят добре.

Разбира се, има и конфликтни моменти, които често възникват и могат да се отразят на останалите членове на семейството. Например късното прибиране у дома. Или проявяването на несъобразителност, когато домашните не са уведомени за отсъствието на младежа, особено в часовете за хранене. Или когато е пропуснал да свърши възложената му поръчка или задача. Или като не се появи където и когато го очакват.. Ако подобно поведение се повтаря често, родителят трябва да промени правата на тийнейджъра съгласно доверието и последиците от поведението му, тъй като явно той все още не е готов да поеме пълна отговорност.