Съвети за мъжаВсичко полезно за мъжа и света около него

Макар че са почти зрели, емоционалните нужди на нашите тийнейджъри са се променили твърде малко след детството. Дори и на този етап юношите чувстват нужда да знаят, че искрено ги обичаме, че сме наблизо и бихме могли да им помогнем, както можем. Докато чув­стват, че истински сме загрижени за тях, можем да продължим да упражняваме конструктивно влияние върху тях, помагайки им да станат независими.

По този въпрос много от родителите се натъкват на един проблем и това е старият неприятел – гневът. Някои майки и бащи, които са успявали да сдържат раздраз­нението си, докато децата им са били по-малки, срещат истинско затруднение в този критичен момент. Трябва да помним, че окончателното отделяне е трудно за наши­те тийнейджъри. Това е един дълготраен процес, при който ние трябва да бъдем на разположение, за да предложим своята подкрепа и помощ. Виждали ли сте някога птица-майка да изхвърля от гнездото своето малко, когато времето за това настъпи? Неотдавна наблюдавах няколко гнезда на лястовици, където майките вършеха тази трудна задача. Някои от малките летяха без проблеми. Други срещаха затруднения и майката и бащата кръжаха наоколо, за да им помогнат, когато е нужно. Тогава се случи непопра­вимото: едно малко птиче неистово се опитваше да лети, но вместо това стремглаво падаше надолу. Болезненото тупване извести трагедията – то не беше готово за това самостоятелно летене, а родителите не бяха наблизо, за да му помогнат в последната фаза.

Дори и след като напуснат дома, нашите младежи все още се нуждаят от нас. Те трябва да знаят, че сме там, на тяхно разположение, готови да им помогнем, когато е нужно. В 9 гл. споменах, че с жена ми Пат посетихме Кери и приятелите й през първата им година в колежа. Всички тези прекрасни млади хора бяха щастливи от това, че са в колеж и имат нови приятели. Но всички се оплакваха от едно и също – рядко общуваха със своите родители. Теле­фонните обаждания, писмата и посещенията не бяха доста­тъчни.

Когато споделихме това с Кери, тя призна, че се чувства по същия начин. Това ме изненада. Но след като помислих повече и си припомних моите първи дни извън дома, започнах да разбирам. Отвикването от взаимоотно­шенията родител-дете е бавно и често болезнено. След тази среща Пат и аз започнахме да се обаждаме на Кери всяка неделя вечер, за да й покажем, че мислим и се молим за нея и сме готови да й помогнем, когато можем.

Друго нещо, което е характерно при отделянето на младите хора, е желанието им всичко да си остане по старому – така както са го оставили. Това помага на младите да се чувстват сигурни. Добре е да запазите възможно повече неща така, както са били – особено стаите и личните им вещи. Младежът ще се чувства ужасно наранен, ако приспособите стаята му за по-малкия му брат или сестра. И не бързайте да продавате къщата си, за да се преместите в някой по-малък квартал. Чувал съм много тийнейджъри да казват: „Много се надявам родителите ми никога да не продадат къщата ни. Искам винаги да мога да се върна у дома.”

Но най-важната котва, която младежът оставя след себе си, е брачната връзка на своите родители. Едно от пай-гибелните неща, което може да се случи на тийнейджъ­ра скоро след напускането на дома, е тяхното разделяне или развод. Тогава като че ли основите на целия свят се сгромолясват. Удивително е обаче колко много родители остават заедно „за доброто на децата”, но веднага след като тези деца напуснат дома, се развеждат.

Това е изключително неразумно. То не само съсипва тийнейджъра, но и представлява тежък удар в момент, когато той най-много се нуждае от подкрепа – когато отчаяно се опитва да се приспособи към новия живот, новите приятели и т.н. в повечето случаи младите хора получават силно чувство за вина. Колкото и странно да прозвучи, младежът се чувства някак си отговорен за лошия брак или развода на родителите си. Ако разводът с неизбежен, далеч по-добре е това да стане много преди младежът да напусне дома. Така той ще успее да преодолее нормалното усещане за загуба и тъга с помощта на родите ли, приятели и църковни служители преди да е поел тежка та задача да се отдели от семейството си за първи път,

Познавам един младеж на име Джон, който, отивайки в колежа вярваше, че родителите му имат щастлив брак, След три месеца обаче те се разведоха. Не след дълго майката се омъжи повторно и продаде семейната къща. Джон рядко се прибираше у дома, защото това го потис­каше. Основата на неговата сигурност бе разрушена. Можете да си представите как това се е отразило на чувството му за домашен уют.

Напускайки дома, децата остават свързани с всички предишни източници на стабилност, сигурност и мъдрост. Такъв източник например е църквата. Важно е не само редовно да посещаваме църквата заедно с нашите деца и тийнейджъри, но и да правим всичко възможно църковните дейности да бъдат приятни за тях. Една добра младежка група е особено ценна за юношеските години. И когато вашите деца постъпват в колеж или започват работа, трябва отново да ги насърчите да се включват активно в църковните и християнските дейности.